Картата дава обща представа в кои общини родителите срещат трудности в намирането на място в детска градина за децата си; колкото повече деца се борят за едно място, толкова по-малка е вероятността всяко едно дете да бъде прието. Динамиката на показателя пък може да се ползва за оценка на успеха на политиката за бързо подобряване на достъпа до тази услуга, особено в столицата.

През учебната 2019/20 г. най-малко места на 100 деца има в средногорската община Чавдар (67), както и във Варна (85), Брезник и Пловдив (по 86). Що се отнася до София, където проблемът с недостига на места най-често излиза на дневен ред, те достигат 98 места на всеки 100 деца. На другия край на класацията, където капацитетът значително изпреварва броя на децата са Венец (336), Болярово (282) и Каолиново (281). Оформят се няколко клъстера, в които предлагането силно надвишава нуждите на местното население – в Североизточна България, в планинските райони на Южна България, както и в някои общини в Северозапада. Трябва да отбележим също че броят на общините, в които децата са по-малко от местата в детските градини е относително малък – едва 24 – но сред тях са част от водещите икономически центрове и трите най-големи по население общини в страната. За повечето общини в страната съотношението е в диапазона 100-130 места средно на 100 деца.

В 163 общини между учебните 2017/18 и 2019/20 г. достъпността на детските градини се подобрява. Това е следствие както от усилията за построяване на нови детски градини и разширяване на капацитета на съществуващите в редица големи градове, така и на негативните демографски тенденции в повечето райони на страната и намаляването на броя на децата. В рамките на три години столицата е подобрила показателя с 6 места/100 деца, Бургас – с 4, но пък при Варна има влошаване с 1 място на 100 деца, в Пловдив – с 5, което означава че в тези големи общини недостигът на места ще става все по-осезаем.

Необходимо е да се направи и уточнението, че  в по-големите градове е от значение не само наличието на достатъчно места в детските градини, но и тяхното разпределение; видимо по-голяма нужда от тях има в жилищните райони с преобладаващо младо население, а не в крайградските части. Този проблем е особено видим в случая на София, която постепенно се приближава до „пълното покритие“ от 100 места/100 деца, но видим недостиг има в редица квартали, например новозастроените южни части на града.