Териториите, класифицирани като земеделски (което не означава непременно, че се ползват активно за земеделски дейности) заемат преобладаващ дял в общата площ на повечето общини в страната, като делът им е над 50% в 168 общини. Тук има видимо разграничение между Северна и Южна България, като почти всички общини на север - с изключение на Варна и няколко общини по границата със Сърбия - са с много висок дял на земеделската територия. Обратно - общините доминирани от земеделска територия на юг са съсредоточени в Горнотракийската низина.

Очаквано, общините с голям дял на горските територии са съсредоточени в планинските райони. Най-голямото видимо струпване е в района на Рила и Пирин, като с най-висок дял на горските територии са Батак (85%), Велинград (84%) и Сърница (82%). С под 20% горска територия през 2019 г. са 83 общини.

Най-голям е делът на урбанизираната територия в община Пловдив (53%), следвана от Варна (35%) и Добрич (28%). Трябва да се има предвид, че при този показател от водещо значение е размерът на самата община и обхвата ѝ – при големите градски центрове близките земеделски или индустриални територии са обособени в отделни общини, като то това е особено видимо в случаите на Добрич, Ямбол и Пловдив. В столицата пък делът на урбанизираната територия е 17%,

Делът на   водните пространства е в порядъка на 1-2% от територията на повечето общини. Видими струпвания има край Пловдив и Пазарджик, както и край река Дунав[1]. Териториите за добив на полезни изкопаеми пък заемат значителен дял от територията на няколко общини - Раднево (21%), Гълъбово (12%), Драгоман и Перник (по 2,25%). В повечето общини инфраструктурата заема 0,5-1% от територията, като изключение правят големите областни центрове и общините, където са разположени важни пътни и железопътни възли.

Източник на данните:

НСИ, изчисления на ИПИ