Общински профили

Дял на видовете територия от общата територия на общините, 2019 г.

Избери

Териториите, класифицирани като земеделски (което не означава непременно, че се ползват активно за земеделски дейности) заемат преобладаващ дял в общата площ на повечето общини в страната, като делът им е над 50% в 168 общини. Тук има видимо разграничение между Северна и Южна България, като почти всички общини на север - с изключение на Варна и няколко общини по границата със Сърбия - са с много висок дял на земеделската територия. Обратно - общините доминирани от земеделска територия на юг са съсредоточени в Горнотракийската низина.

Очаквано, общините с голям дял на горските територии са съсредоточени в планинските райони. Най-голямото видимо струпване е в района на Рила и Пирин, като с най-висок дял на горските територии са Батак (85%), Велинград (84%) и Сърница (82%). С под 20% горска територия през 2019 г. са 83 общини.

Най-голям е делът на урбанизираната територия в община Пловдив (53%), следвана от Варна (35%) и Добрич (28%). Трябва да се има предвид, че при този показател от водещо значение е размерът на самата община и обхвата ѝ – при големите градски центрове близките земеделски или индустриални територии са обособени в отделни общини, като то това е особено видимо в случаите на Добрич, Ямбол и Пловдив. В столицата пък делът на урбанизираната територия е 17%,

Делът на   водните пространства е в порядъка на 1-2% от територията на повечето общини. Видими струпвания има край Пловдив и Пазарджик, както и край река Дунав[1]. Териториите за добив на полезни изкопаеми пък заемат значителен дял от територията на няколко общини - Раднево (21%), Гълъбово (12%), Драгоман и Перник (по 2,25%). В повечето общини инфраструктурата заема 0,5-1% от територията, като изключение правят големите областни центрове и общините, където са разположени важни пътни и железопътни възли.



[1] Данните не включват акваторията на река Дунав и Черно море.

Източник на данните:
НСИ, изчисления на ИПИ