Малки общини със силна индустрия са лидери по заплати през 2018 г.
14 февруари 2020 г.
Тази седмица ИПИ стартира инициативата „265 истории за икономика”. Всяка седмица екипът на ИПИ ще представя и коментира по една карта с данни за общинските икономики. Започваме с картата на заплатите, която традиционно провокира сериозен интерес.
Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове.
Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата. Всеки може сам да се разходи по интерактивната карта на заплатите тук.
Източник: ИПИ, 265 истории за икономика
Най-високата средна брутна месечна заплата в България за 2018 г. е в община Челопеч (2 178 лв.) и Козлодуй (2 090 лв.). Това са единствените общини със средна месечна заплата над 2 хил. лв. Следват Раднево (1 910 лв.), Пирдоп (1 796 лв.), Девня (1 677 лв.) и Гълъбово (1 598 лв.). Столична община остава на 8-мо място (1 554 лв.), а топ 10 се затваря от Панагюрище (1 445 лв.). Столицата на практика е единственият областен център, който попада в топ 20 на страната.
Общините от периферията на големите центрове влизат сериозно в топ 20. Това са Божурище, Костинброд и Елин Пелин, които са в периферията на София, Марица до Пловдив, както и Девня, Суворово и Белослав до Варна. Общото наблюдение е, че високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено около София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.
*Данните за заплатите през 2018 г. за три общини – Бойница, Мирково и Челопеч, са конфиденциални по правилата на НСИ и съответно не се публикуват. За общините Бойница и Челопеч екипът на ИПИ използва данните за 2017 г.