Матурите по чужди езици– по-малко явили се и по-ниски средни оценки през 2022г.

В поредица от анализи представяме резултатите от различни държавни изпити на общинско ниво, като днес обръщаме поглед към матурите в 12-ти клас по четири чужди езика – английски, немски, испански и френски.

Над една четвърт от общините в страната имат среден резултат Слаб (2) на матурата по български език

След като миналата седмица ви представихме резултатите от националното външно оценяване за 7 клас през 2022 г. по общини, днес разглеждаме представянето на държавните зрелостни изпити по български език и литература и математика за последната учебна година.

Изравнителната и капиталовата субсидия за общините растат значително през 2022г.

След като представихме данните за приходите и разходите на общините в страната, тази седмица е време да допълним картината на общинските финанси с трансферите от централния бюджет. Фокусираме се по-конкретно върху изравнителната субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи, информация за които може да се намери в приложенията към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Тъй като субсидиите се определят ежегодно от Народното събрание чрез закона за държавния бюджет, тук имаме поглед към актуалните данни.

Туристическите и рудодобивните общини са лидери по собствени приходи

Четири пъти годишно Министерството на финансите публикува подробна информация за финансовите показатели на общините в България. Данните за последното тримесечие на практика представляват годишни данни и ни позволяват да разгледаме какви са били приходите и разходите на всички общини в дадена година, как се съотнасят те към населението на общините, каква част от разходите са капиталови и до каква степен общините покриват разходите си със собствени приходи.

Дял и динамика на населението над 65 годишна възраст

Taзи ceдмицa нa "265 иcтopии зa иĸoнoмиĸa" пpeдcтaвямe дялoвeтe нa нaceлeниeтo нaд 65 гoдишнa възpacт, ĸaĸтo и динaмиĸaтa пpeз пocлeднитe 5 гoдини. Даннните са важни, тъй като делът на възрастните хора е от значение както за структурата на регионалните пазари на труда, така и за редица социални политики - от разпределението на разходите за пенсии до предоставянето на патронажна грижа.

Устойчив ли е процесът на деурбанизация в следствие на пандемията?

Погледът към данните за населението през 2021 г. позволява да се провери доколко тенденциите, започнали по време на пандемията, са устойчиви и доколко са просто временни и еднократни явления. Един такъв пример е намаляването на дела на градското население в много общини през 2020г., което ИПИ вече коментира през октомври. Новите данни показват, че тази тенденция се запазва на много места и през 2021г., т.е. смекчаването на епидемичната обстановка и икономическото възстановяване не са прекъснали започналото през миналата година отливане на хора от градовете в някои общини.

91 на сто от общините бележат спад в безработицата през 2021г.

През 2021г. средната безработица в страната намалява до 5,5% от 7,4% през предишната година, което на практика представлява връщане към предпандемичните нива – през 2019г. коефициентът беше равен на 5,6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица. Възстановяването обхваща цялата страна, като в едва 23 от 265 общини (или 9%) се наблюдава увеличение на безработицата или запазване на същото ниво в през 2021г. Нещо повече, влошаването в тези общини е скромно на фона на възстановяването при останалите – докато във въпросн

Колко и къде са изхарчените еврофондове в България

Къде и колко средства от европейските фондове са изплатени в регионите на България? На този въпрос ИПИ отговаря всяка година в хода на разработването на изданията на „Регионални профили: показатели за развитие“. В настоящия текст накратко разглеждаме разпределението на европейските средства в областите и общините.

Едва в 10 общини има повече деца, отколкото възрастни хора

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме един от ключовите индикатори за застаряването на населението – демографското заместване на групите под 14 и над 65 годишна възраст в общините в страната за периода между 2017 и 2021 г..

Ученици в професионалните училища

След като представихме разпределението и динамиката на учениците в общообразователните училища, тази седмица на „265 истории за икономика“ се спираме и на учащите в професионалните. Картите представят както абсолютният брой на учениците в професионалните училища в периода между учебните 2017/18 и 2020/21, така и съотношението им към населението в отделните общини.

Ученици в общообразователните училища

В седмицата на зрелостните изпити на „265 истории за икономика“ представяме разпределението по общини на учениците в общообразователните училища. Въпреки че броят на учениците в страната постепенно намалява през последните години, в някои от по-големите общини тенденцията е обратна – наблюдава се ръст.

Нито една община няма положителен естествен прираст през 2021 г.

След като миналата седмица представихме обрата в миграционните процеси през 2021 г., сега се спираме на другия фактор, който предопределя динамиката на населението – естествения прираст. Докато при механичното движение има печеливши и губещи части на страната, които дори - както видяхме в годината на пандемията понякога разменят местата си - при естествения влошаването е повсеместно. Това от своя страна означава, че сериозните предизвикателства пред българската икономика, поставени от свиването на населението и застаряването му са много по-близо в бъдещето.

Миграционните процеси в страната се нормализират през 2021 г.

Годината на пандемия се характеризира с исторически обрат в миграцията към България – от една страна много българи се върнаха от чужбина след въвеждането на първите мерки за ограничение на коронавируса в страните, където пребиваваха, а от друга имаше значителен отлив от големите градове към по-малки общини в тяхната периферия. Данните за 2021 г. обаче ясно демонстрират, че случилото се през 2020 г. не е част от дългосрочна тенденция, а аномалия в по-дълготрайните демографски процеси, които са възстановили хода си през следващата година.

Делът на обществения сектор в заетостта расте в 218 общини през 2020 г.

Как са разпределени наетите в публичния сектор между общините в България? Каква е динамиката на дела на работещите в обществения сектор в годината на пандемията? На този въпрос отговарят тазседмичните карти на „265 истории за икономика“.

Производството в 160 общини намалява в пандемичната година

Въпреки относително бързото възстановяване на повечето от местните икономики през 2020 г., при много от тях се наблюдават спадове в произведената продукция спрямо предишни години. Това показва прегледът на данните за производството на нефинансовите предприятия, които разглеждаме днес на „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“.

Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в страната

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в третата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през изминалите години.

Дял на износа в местните икономики

Заедно с общото влошаване на икономическия климат кризисната 2020 г. се характеризира и с рязко накъсване на международните вериги на добавена стойност и дори на моменти директно затваряне на граници. По тази причина е очаквано ролята на износа в местните икономики на общините на България да се свива спрямо предходните години. В потвърждение на това твърдение представяме данните за дела на приходите от износ в общите приходи на нефинансовите предприятия в годината на пандемия и ги сравняваме с тези за 2019 г.

Нефинансовите предприятия намаляват в туристическите райони

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на нефинансовите предприятия в общините в България през 2020 г. В абсолютно изражение индикаторът насочва къде е струпана икономическата активност в страната, особено малките предприятия, каквито са почти всички активни фирми в страната. Претеглен на човек от населението пък броят на компаниите е белег за местната предприемаческа активност.

В 218 общини пазарът на труда се свива през кризисната 2020 г.

Рязкото влошаване на макроикономическата обстановка през 2020 г., както и неравномерното отражение на пандемията и ограничителните мерки върху различните стопански дейности водят до влошаване на състоянието на пазара на труда в повечето региони. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението и динамиката на наетите в общини в годината на икономическа криза.

И през 2020 г. чуждите инвестиции в регионите растат

Влиянието на икономическата криза от 2020 г. върху инвестициите е далеч от еднозначно, като в различните части на страната – понякога дори в рамките на един и същи икономически център – се наблюдават противоположни тенденции. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението, ролята и динамиката на преките чуждестранни инвестиции с натрупване през 2020 г.

Инвестициите в общините: противоположни тенденции в хода на кризата

Влиянието на икономическата криза от 2020 г. върху инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия е далеч от еднозначно, като в различните части на страната – понякога дори в рамките на един и същи икономически център – се наблюдават срещуположни тенденции. В много общини (общо 155) в годината на пандемия има спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи от фирмите спрямо предишната година. Въпреки това в страната като цяло има дори леко повишение на разходите за ДМА, но то е движено най-вече от положителната динамика на София, където има ръст от 41% на годишна база. Т

Малките индустриални общини бележат ръст на износа на фона на кризата

Първите месеци на Covid-19 кризата донесоха със себе си хаос във веригите на доставки, затворени граници, прекъсната търговия и свити доставки. По тази причина износът на немалка част от българското производство беше практически прекратен в периода между март и май, докато режимите на международно пътуване се нормализираха и се повиши яснотата пред основните търговски партньори на българския бизнес.

Въпреки кризата, през 2020 г. при повечето общини има ръст на добавената стойност

В резултат на неравномерното въздействие на ограничителните мерки и свиването на международните туристически потоци върху отделните отрасли на икономиката, ефектът на кризата върху отделните групи общини е неравномерен. За да оценим динамиката при липсата на данни за БВП на общинско ниво сравняваме добавената стойност по факторни разходи на човек от населението през 2019 и 2020 г.

Пазарът на труда се възстановява в почти цялата страна

Въпреки резкия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата през пролетта на 2020 г., когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна до 300 хиляди души, след премахването на повечето ограничителни мерки пазарът на труда започна да се възстановява бързо. Прегледът на данните на Агенция по заетостта (АЗ) към края на 2020 и 2021 г. сочи, че в изминалите 12 месеца в едва 30 общини се наблюдава увеличение на безработицата, докато останалите дават ясни признаци на възстановяване на заетостта.

Черноморските общини генерират най-много битов отпадък

Екологичната тематика заема все по-централно място в процесите на вземане на решения и правене на политики, особено в контекста на общите инициативи и регулации на ЕС. Въпреки че по-често фокусът е върху енергийния преход, в някои региони на България управлението на отпадъците остава сериозен проблем. По тази причина тази седмица на „265 истории за икономика“ се фокусираме върху данните за генерирания битов отпадък в общините и степента на третиране и рециклиране.

Половината ученици в средното образование са в професионални училища, но са разпределени неравномерно в страната

Професионалното образование има ключова роля в образованието по принцип и на пазара на труда. Сред учениците в средното образование (VIII-XII клас) 50% ежегодно се обучават в професионални училища за придобиване на II-ра и III-та степен на квалификация. Това са над 135 хиляди ученика в близо 6 хиляди паралелки в професионални училища.

В коя област престъпленията са най-много и къде разкриваемостта им е най-висока

В „Регионални профили: показатели за развитие“ ИПИ използва данни от българските области и общини за редица показатели, за да проследи динамиката и очертае регионалните особености на развитието. Част от категорията „Ред и сигурност“ са и данните за регистрираните престъпления и тяхната разкриваемост на областно ниво. В деветото предстоящо издание на регионалните профили представяме и анализираме данните, отнасящи се за 2020 година.

Достъпът до преподаватели в детските градини в общините се подобрява

Общественият дебат около детските градини по-често се съсредоточава около наличието на достатъчно места в тях за всички деца, които искат да се възползват от услугата. Анализът на ниво община сочи, че проблеми с достъпа има само в няколко общини, и най-вече в определени части на столицата. По-малко внимание обаче се обръща на адекватната осигуреност на системата на предучилищно образование с преподавателски персонал. По тази причина се спираме на регионалните особености на разпределението на преподавателите и тяхната динамика през последни пет учебни години, между 2016 и 2021 г.

Пандемичната година слага (временна) спирачка на урбанизацията

Годината на пандемията доведе до значителни промени в демографската структура на българските региони. Основен фактор зад новата динамика беше обръщането на механичния прираст, с което повечето области през 2020 г. печелят население благодарение на миграционните процеси. Същевременно се наблюдава и отлив на население от големите градове към периферията им. По тази причина на „265 истории за икономика“ разглеждаме дела и динамиката на градското население в общините в периода 2016-2020 г.

Лятната заетост обръща тенденциите в редица общини

Лятото е период на намаляване на безработицата, основно заради сезонната заетост и по-специално тази в селското стопанство и туризма. Месечните данни на Агенцията по заетостта показват колко са новопостъпилите на работа безработни за юни, юли и август 2021 година.

Ковид-19 и поглед към трайната безработица

Кризата с Ковид-19 измени значително пазара на труд в България, като ограниченията доведоха до значително повишаване на безработицата в много от регионите на страната, особено в общините с традиционно по-активни трудови пазари според информацията от бюрата по труда, публикувани от Агенция по заетостта.

София с най-ниска безработица в годината на пандемията

Пандемията повиши безработицата в цялата страна, като коефициентът на безработица нарасна от 5,6% през 2019 г. до 7,4% през 2020 г. Това са данните на Агенцията по заетостта и са на база брой официално регистрирани безработни в страната. Големият ефект настъпи в месеците на извънредното положение – март-май 2020 година – когато за няколко седмици бяха изгубени над 100 хил. работни места. Макар да последва известно възстановяване, ударът на пандемията не бива да се подценява – общините с традиционно ниска безработица отбелязаха най-неблагоприятни нива в последните пет години.

Броят на учителите се увеличава стабилно

През последните няколко години се наблюдава постоянно и бързо увеличение на броя на преподавателите в общообразователните и специалните училища в страната. За последните пет години преподавателският персонал е нараснал с над 11 хиляди души (или 27%). При относителният брой спрямо учениците – съотношението брой учители/брой ученици - ръстът е още по-висок заради демографските процеси, свързани с намаляването на учениците в страната с 40 хиляди, или близо 7%.

Кои са най-бързо застаряващите региони на България?

В дебата около увлеченията на пенсиите добре е да се има предвид – както при разработването на всяка друга политика – че въздействието им далеч не е равномерно разпределено върху територията на страната.

Предоставянето на услуги на „едно гише“ в общините се подобрява

Миналата седмица разгледахме развитието на електронното управление на местно ниво през последните години. Данните, които ИПИ събира, показват и самооценката на местните администрации за степента на готовност за работа на „едно гише“.

Електронното управление в общините се подобрява

В изданието „Регионални профили: показатели за развитие“ ИПИ използва данни от българските общини за редица показатели, които получава след нарочно запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация. В деветото издание на регионалните профили представяме и анализираме данните, отнасящи се за 2021 година.

Икономическата помощ заради последствията от Covid-19: в туристическите райони и големите градове

В хода на кризата бяха редица мерки за подкрепа на бизнеса – от схемите за субсидиране на заетостта, през преференциални кредити до директна ликвидна подкрепа за фирми, засегнати от ограничителни мерки. Регионалният ефект на тези мерки обаче е труден за оценка, тъй като за много от програмите липсват изчерпателни доклади за бенефициентите и изплатените суми.

Едва 15 общини се справят по-добре с математиката, отколкото българския след седми клас

Анализът на резултатите от външното оценяване след 10 клас на ниво община очерта някои притеснителни тенденции, и най-вече голямото разминаване между постиженията на учениците по български език и математика. Прегледът на данните от тазгодишното външно оценяване също потвърждава, че разликата между двете дисциплини съществува не само в гимназиалната, а и в прогимназиалната фаза, а водещите математически училища в големите центрове и тук имат значителна преднина пред останалите.

Местни данъци 2021 г. – нови рекорди

Въпреки че и през 2021 г. в по-голяма част от общините се наблюдава повишение на местните данъци, броят на случаите на намалени данъци е рекорден.

Колко, къде и за какво са изхарчените еврофондове в България

Към 15 юни 2021 г. усвоените европейски средства в България прехвърлят 14 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година. Най-много от тях са в столицата – над 4 млрд. лева. Следват областите Пловдив (близо 1 млрд. лв.) Благоевград (800 млн. лв.) и Бургас (750 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 130 млн. лв.).

Едва 38 общини се справят по-добре с математиката, отколкото с българския език

Натрупването на няколко външни оценявания в различните степени на училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – ни позволяват да сравняваме постиженията на учениците в хода на образователния процес. Тук се спираме върху различията в резултатите по общини при оценяването по български език и математика след 10 клас.

Делът на износа е висок в индустриалните общини

Експортно ориентираните фирми оформят гръбнака на много местни икономики, особено сред профилираните в преработващата промишленост. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме приходите от износ за 2018 г. и 2019 г., както и делът им в общите приходи от продажби на нефинансовите предприятия, в опит да откроим общините със значима роля на износа.

Територия на общините по вид

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме дела на различните видове територия в общата площ на общините в България. Съотношението им е знак за икономическата насока на развитие – общините с по-голям дял на урбанизираните територии по-често са средище на услугите, други са доминирани от земеделски земи, което е предпоставка за селскостопанска активност, и т.н. Данните са включени в изданието на НСИ „Районите, областите и общините в България“ и са актуални към 2019 г., а източникът им е Министерството на земеделието, храните и горите.

Туристическите общини водят в концентрацията на фирми

Между общините в България има големи разлики в икономическата активност и предприемачеството. Въпреки че не разказва цялата история, разпределението и броят на фирмите в общините са подходящи индикатори за тази активност. Днес на „265 истории за икономика“ представяме както общия брой на нефинансовите предприятия в общините в пред кризисната 2019 г., така и относителния им брой спрямо населението.

Делът на наетите в публичния сектор нараства в повече от половината общини

Как са разпределени наетите в публичния сектор между общините в България? На този въпрос отговарят тазседмичните карти на „265 истории за икономика“.

Наетите се концентрират в големите икономически центрове

Водещите икономически центрове са магнит за работна сила; това е следствие от по-добрите работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добрата възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителния им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда.

Дял на децата по общини

В седмицата на 1 юни на „265 истории за икономика“ представяме данните за дела на децата в общото население на общините в страната. Индикаторът от една страна илюстрира възрастовата структура на населението в различните части на страната, а от друга насочва към бъдещото състояние на местните пазари на труда и достъпа до работна сила. Картата следва възрастовите групи, представяни от Националния статистически институт, и по тази причина под „деца“ се има предвид населението на възраст под 15 години.

Инвестиционната активност дели южните и северните икономически центрове

Общо 18,7 млрд. лв. са разходите за придобиването на дълготрайни материални активни (ДМА) от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Разходите за ДМА са най-добрият индикатор за текущо отчитане на инвестиционната активност на предприятията в страната. От тях над 5,9 млрд. са в индустрията, 5 млрд. лв. са в транспорта и 3,6 млрд. лв. са в строителството и операциите с недвижими имоти. Разбивката по общини показва огромна концентрация в столицата. Близо 7,4 млрд. лв. са разходите за ДМА на предприятията в Столична община. Над 1,2 млрд. лв. са инвестициите в Пловдив, около 800 млн. във

Малки общини със силна индустрия се катерят в класацията на чуждестранните инвестиции

През изминалите десетилетия един от основните двигатели на икономически растеж, особено в по-слабо развитите региони на страната, са чуждите капитали. Инвестициите и навлизането на нови фирми на местните пазари преобразяват регионалната карта, и по тази причина анализът на факторите, които правят отделни региони успешни в привличането им е особено важен.

Доколко прозрачни са институциите през 2021 г.

За поредна година Програма Достъп до информация (ПДИ) представи резултатите от мащабно проучване на прозрачността на институциите. За 2021 г. изследването включва преглед и оценка на 563 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публично-правни субекти и независими органи на власт.

Произведената продукция разкрива големите центрове и осите на развитие

Общо 194 млрд. лв. е стойността на произведената продукция от нефинансовите предприятия в страната през 2019 г. Преработващата промишленост продължава да бъде водеща с близо 69 млрд. лв. или 35,5% от произведената продукция от нефинансовите предприятия. Дигиталният сектор обаче е най-динамичният, като информационните и комуникационните технологии отчитат ръст на продукцията от 17% през 2019 г., достигайки до 12,4 млрд. лв. или 6,4% от общата стойност. Данните за произведената продукция от нефинансовите предприятия на общинско ниво дават много ясна представа за регионалното разпределение на ико

Малки общини край големи икономически центрове отбелязват ръст на населението

Демографската тема все по-често застава в центъра на икономическия дебат, и обяснимо – бързото намаляване на населението и особено на хората в трудоспособна възраст представлява значителна пречка пред разширяването на потенциала на българската икономика в дългосрочен план. Публикуването на данните за населението в пандемичната 2020 г. ни дава повод да обърнем внимание на динамиката на населението на общинско ниво. В никакъв случай не може да се каже, че отделните региони в страната се променят с един и същи темп – докато в цели райони, особено на север, населението намалява бързо, малки общини

Население на един лекар

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на лекарите в общините и достъпността им, измерена чрез броя население на един лекар, за периода между 2017 и 2019 г. Индикаторите за достъпа до здравни услуги излязоха на преден план в контекста на здравната криза, като те подчертават значителните неравенства между отделните населени места.

Челопеч и Козлодуй отново лидери по заплати в страната

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе във втората си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през 2020 г.

Добавена стойност в общините през 2019 г.

Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме данните за добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в общините в България за 2019 г. Илюстрираме два индикатора: добавена стойност в номинално изражение и добавена стойност средно на човек от населението. Поради липсата на данни за брутния вътрешен продукт на общинско ниво, индикаторът се ползва за измерване на силата, потенциала и производителността на местните икономики.

Целева капиталова субсидия за общините

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението и динамиката на целевата субсидия за капиталови разходи на общините в бюджета за 2021 г. Целта на капиталовата субсидия е най-вече да финансира разходи за строителство, ремонти, придобиване на материални активи. Важно е да се подчертае, че в тази сума не влиза финансирането по европейски проекти, което през последните години съставлява немалка част от разходите на общините за този тип инвестиции.

Размер и динамика на изравнителната субсидия за общините

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме размера и изменението на изравнителната субсидия, която общините получават от бюджета през 2021 г. Основното предназначение на изравнителната субсидия е да преодолее част от неравенствата в капацитета за предлагане на местни услуги на по-малките и по-слабо икономически развитите общини и да компенсира различията в собствените им приходи и (отчасти) субсидиите по делегирани дейности.

Колко безработни се борят за едно свободно работно място

Тази седмица публикуваме карта с данни за съотношението между броя на безработните и броя на свободните работни места (СРМ) към 31 януари 2021 година. Показателят е важен, тъй като улавя степента на конкуренция на местните пазари на труда, и е чувствителен и на двата основни фактора – предлагането на работни места в бюрата по труда и търсенето от страна на регистрираните безработни.

Достъпност на детските градини по общини

Тази седмица на „265 истории за икономика“ публикуваме карта с данните за достъпността на детските градини по общини за периода 2018 – 2020 г. Картата дава обща представа в кои общини родителите срещат трудности в намирането на място в детска градина за децата си; колкото повече деца се борят за едно място, толкова по-малка е вероятността всяко едно дете да бъде прието. Динамиката на показателя пък може да се ползва за оценка на успеха на политиката за бързо подобряване на достъпа до тази услуга, особено в столицата.

Диагностицирани с Covid-19 по общини

Разпространението на Covid-19 и свързаните с него ограничителни мерки са ключовият фактор, който доминира икономическото развитие на България вече почти година. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на общия брой диагностицирани от първия регистриран в страната случай до 22.01.2021 г. Общият брой на диагностицираните към тази дата е 214 051 души. Данните са получени от ИПИ по ЗДОИ от Министерство на здравеопазването.

Динамика на безработицата в година на криза

Изминалата година донесе сериозни трусове на регионалните пазари на труда, следствие от рязкото влошаване на макроикономическите условия. Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме годишната динамика в коефициента на безработица в общините между края на декември 2019 и 2020 г. според данните на Агенция по заетостта.

Кой и къде ползва Домашния социален патронаж

Вече писахме за значението и основните характеристики на социалната услуга „Домашен социален патронаж“ (ДСП), предоставяна от общините. Кризата и извънредното положение направиха услугата още по-важен инструмент за посрещане на нуждите на възрастните хора и тези със специфични потребности. Благодарение на получените от Агенцията за социално подпомагане (АСП) данни и след преглед на всички налични общински бюджети през последните години вече можем да посочим конкретните измерения на ДСП.

Собствени приходи на общините в България

В „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“ представяме собствените приходи на общините в България. Картата илюстрира събраните постъпления от местни данъци и такси през 2019 г. средно на човек от населението във всяка община.

Разпределение на общинските разходи

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението и динамиката на общинските разходи в периода 2016-2019 г. Картите илюстрират както годишните разходи в номинално изражение, така и средната стойност на човек от населението. Индикаторите са показателни за особеностите на финансите и бюджетирането на конкретните общини, така и за неравенствата в разпределението на общинските средства.

Капиталови разходи на общините

В „265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА“ представяме инвестиционната активност на общините в България. Картата илюстрира извършените през 2019 г. капиталови разходи средно на човек от населението във всяка община. Индикаторът не включва инвестициите, финансирани със средства от Европейския съюз.

Ученици по групи класове

В контекста на новото затваряне на училищата, на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на учениците между общините в страната за трите основни етапа – в началното (I-IV клас), прогимназиалното (V-VII клас) и гимназиалното (VIII-XII клас) образование.

Дял на градското население в общините

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме сравнение между общините според дела на градското население в тях. Индикаторът илюстрира степента на урбанизация, като може да се ползва и за приближение за достъпа до определен вид удобства, характерни по-често за градските територии - например канализация, улично осветление или широколентов интернет. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че те зависят силно от начина, по който са начертани административните граници на общините, особено в случаите, където градски части са отделени от близки земеделски или индустриални райони (

ИКТ и регионите, или как да изнесем сектора извън София

Високите технологии са представяни като основен двигател на растежа на развитите икономики; обяснимо, предвид много високата добавена стойност на сектора, трансформациите които разрешава и добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите в него. На този етап обаче регионалното влияние на ИКТ и далекосъобщенията в България остава съсредоточено в няколко големи общини, въпреки ускорения ръст на отрасла през последното десетилетие. За да представим регионалното влияние и роля на сектора ползваме дела на „J: Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ по КИД

Разходи за придобиване на материални активи

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на един от основните индикатори на инвестиционната статистика – разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по общини. Той описва изразходваното от нефинансовите предприятия за земя, сгради, машини и подобни в рамките на годината Картите илюстрират последните налични данни, които се отнасят до дейността на предприятията през 2018 г. Трябва да имаме предвид, обаче, че за разлика от чуждестранните инвестиции с натрупване, разходите за ДМА са доста по-волатилни, тъй като индикаторът се отнася до разходите, извърш

Данък за таксиметров превоз

След обявената антикризисна мярка, според която държавата ще плати на общините част от патентния данък за таксиметровите шофьори, на „265 истории за икономика“ представяме размера на данъка в отделните общини в страната към 2019 г.. Данните са събирани от ИПИ с ежегодни искания по Закона за достъп до обществена информация и по тази причина не са пълни – обикновено отговори на исканията дават 220-230 от 265-те общини в страната. Размерът на годишния данък може да варира между 300 и 1000 лева годишно.

Брой и дял на населението над 65 годишна възраст по общини

В контекста на повишаването на минималните пенсии и отпускането на допълнителни временни помощи за пенсионерите, тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме броя и дела на пенсионерите по общини. Тъй като разпределението почива на данните за общото население, допускаме че групата на 65+ годишните са в пенсионна възраст.

Как се справят зрелостниците по немски, френски и испански език?

Встрани от по-традиционния фокус върху зрелостните изпити по български език и математика, тази седмица „265 истории за икономика“ представя постиженията на учениците на матурите по немски, френски и испански език за 2020 г.

Брой и дял на децата по общини

След предложеното въвеждане на месечни социални помощи за деца без оглед на бедността и материалните условия на домакинствата, „265 истории за икономика“ тази седмица представя карти на броя и дела на децата по общини, в опит да опише потенциалното влияние на новия подход в различните части на страната.

Напускането на училище остава ключов проблем в изоставащите райони на страната

Сред ключовите цели на образователните политика през последните няколко години е задържането и връщането в училище на максимално голям брой ученици в риск от отпадане. Основният инструмент за това е механизмът за задържане, който функционира от няколко години. Въпреки че е прекалено рано да се анализират дълготрайните последици от прилагането му, погледът към напускането[1] на училище на общинско ниво представен в настоящата статия е полезен ориентир за това в кои части на страната проблемът е най-задълбочен.

Карти: Преподаватели в детските градини

След като ви представихме разпределението на преподавателите в училищното образование, „265 истории за икономика“ тази седмица се спира и на тези в предучилищното. Очаквано, приблизително половината преподаватели са струпани в големите общини, но системата на предучилищно образование постига много добър баланс на съотношението между преподаватели и деца в повечето общини.

Карти: Къде са учителите?

С началото на новата учебна година следващата седмица обръщаме поглед към преподавателския персонал в училищата и неговото разпределение на регионалната карта.

Ако имаше казарма

Дори и глупави и вредни, често се налага да коментираме предложения, които нямат смисъл, но се обсъждат в публичното пространство. Сред идеите за конституционни промени се завъртя и връщането на задължителната казарма и затова тази седмица „265 истории за икономика“ представя броя и разпределението по общини на онези, които биха били засегнати от възстановяването ѝ – младите мъже, които днес са на 19 или по-малко години. Важно уточнение е, че данните обхващат всички хора от мъжки пол от 0 до 19 години, тъй като общински данни само за 19 годишните няма достъпни, но пък ако дори и хипотетично

Приходи от износ

Тази седмица на „265 истории за икономика” ви представяме приходите на нефинансовите предприятия от износ по общини за 2018 г. Индикаторът е показателен от една страна за връзките на общинските икономики с международните пазари, от друга – за възможностите на местните износители.

Наети в публичния сектор по общини

Тази седмица на „265 истории за икономика” ви представяме броя на наетите в обществения сектор по общини за 2018 г. На вече публикувани карти може да видите и дела на наетите в публичния сектор, средната заплата в публичния сектор и разликата в заплатите между частния и публичния сектор за всички общини в страната.

Разлика между заплатите в публичния и частния сектор

Тази седмица на „265 истории за икономика“ ви представяме разликата между заплатите в публичния и частния сектор по общини. Картата представя заплатите в частния сектор като процент от тези в обществения.

Брой явили се зрелостници по БЕЛ, математика и английски език

След като миналата седмица „265 истории за икономика“ представи резултатите от зрелостните изпити по общини, тази седмица представяме и броя явили се на изпитите по български език и литература, математика и английски език на лятната сесия през 2020 г.

Зрелостните изпити по общини: Английският език е с по-висока успеваемост в сравнение с българския и математиката

На фона на затрудненията на учебния процес, причинени от пандемията на коронавирус и рязкото прехвърляне на практически целия учебен процес онлайн, резултатите на дванадесетокласниците на лятната сесия на зрелостните изпити в много общини тръгват нагоре. Днес се спираме по-подробно на резултатите на три изпита на общинско ниво – задължителният по български език и литература и избираемите по математика и английски език.

В големия град живеем по-натясно

На колко широко живеят българите? ИПИ представя данните на НСИ за полезната площ на жилищата в страната за 2018 г., като ги отнася към населението по общини. Данните за страната варират значително, като е видима разделителна линия както по региони, така и спрямо големината на населените места.

Покритие на кадастъра по общини

В контекста както на развитието на електронното управление и интегрираните му инструменти, така и на повишаването на качеството на услугите, предлагани от общините, поддържането на актуална и точна кадастрална карта е от ключово значение. По тази причина, тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме последното развитие на кадастралната карта на общинско ниво.

Рейтинг на прозрачност на общините

Ежегодно Програма Достъп до информация (ПДИ) обновява своята оценка на прозрачността на институциите, в това число на местната администрация. Oценките представяме тази седмица на „265 истории за икономика“.

Туристическите общини бележат най-голям ръст на безработицата в хода на кризата дотук

Влиянието на икономическата криза върху пазара на труда през последните няколко месеца далеч не е еднакво в различните части на страната. Това личи дори в областните данни на Агенция по заетостта, като регионите с поначало по-слаба динамика на трудовия пазар са сред по-малко засегнатите. Казано с други думи, общините в застой си останаха в такъв и през кризата, а тези, които са с динамични и бълбукащи трудови пазари, реагираха отчетливо.

Кърджали вече бие София по приток на население

Данните за механичния прираст на населението за 2019 г. носят някои големи изненади. Механичният прираст отразява миграцията на хората – заселвания минус изселвания, тоест подсказва нагласите на хората спрямо едно или друго населено място. Традиционно у нас, огромна част от общините имат отрицателен механичен прираст – изселванията са повече от заселванията, като само най-големите и някои специфични общини успяват да привлекат повече хора. През 2019 г. обаче има сериозни размествания, които са резултат от засилване на определени тенденции и появата на някои изненади.

Произведена продукция в туризма

Тъй като туризмът е най-тежко засегнатият от кризата отрасъл на българската икономика, след заетостта в сектора, днес в „265 истории за икономика“ ИПИ представя и структурата на произведената продукция в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“.

40 общини с по-малко от 100 души на един общински служител

Застаряването на населението и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 40 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (24:1), Бойница (35:1) и Ковачевци (46:1). Тези общини са ясно групирани, най-вече по западната граница на страната и в планинските райони.

Наети и заплати в публичния сектор

Делът на наетите в публичния сектор през 2018 г. (с някои изключения в енергетиката и някои индустрии, например оръжейната) в общия случай е белег за продуктивността на местните икономики. Видно, в по-бедните райони на страната, особено в Северозапада, държавата е най-важният работодател.

Печелим олимпиади, но закъсваме с математиката

Над 55 хил. деца са се явили на матурата по математика след 7 клас през 2019 г. На този етап от тяхното образование изпитът по математика е задължителен, затова и техният брой е толкова голям. Резултатите от това масово изпитване, погледнати през призмата на общините, са силно притеснителни. В почти всички случаи оценките са значително по-ниски спрямо тези по български език и литература. В нито една община учениците не успяват да постигнат средна оценка от много добър 4,50 на изпита по математика.

Деца в детските градини по общини

След като стана ясно, че яслите и детските градини на този етап остават затворени заради коронавируса, ИПИ публикува карта с данните за разпределението на децата в детските градини за учебната 2019/20 г. Картата дава обща представа в кои общини най-много деца ще стоят вкъщи, вместо да посещават градина, а семействата им ще трябва да осигурят поне един възрастен за грижа през работния ден.

Само в 13 общини има повече деца отколкото възрастни

ИПИ публикува две нови карти, които показват демографското заместване на населението в различни възрастови групи за 2019 г. Едната карта отнася младите (0-14 г.) към възрастните (65+ г.), а другата - активното население (15-64 г.) към възрастните (65+ г.). Двете карти дават много ясна представа за демографската структура и застаряването на населението по общини в страната.

Население и естествен прираст през 2019 г.

В трите най-големи общини в страната – София-град, Пловдив и Варна – вече официално живеят над 2 млн. души (2019 г.). Общо в 9 общини живеят по над 100 хил. души, докато други 53 общини са с население под 5 хил. души.

Лекари и болнични легла по общини

Общо 8 са общините с над 1000 болнични легла през 2018 г. В топ 3 са София (близо 11 000 легла), Пловдив (над 5000 легла) и Варна (над 2500 легла). В над половината общини няма болнични легла – населението в тези общини разчита на болничното заведение в областния център.

Промишлеността доминира в 61 общини

През 2018 г. в преработващата промишленост в България са наети 519 хил. души. Близо ¼ или над 100 хил. от тях са в Столична община (67 хил. наети) и община Пловдив (34 хил. наети). Още 100 хил. са фокусирани в следващите 7 общини, с по над 10 хил. наети в промишлеността – Русе, Казанлък, Варна, Стара Загора, Плевен, Ямбол и Бургас.

Население на една аптека

Спред регистъра на аптеките, поддържан от агенцията по лекарствата, аптеките в страната са 3814. В 17 общини няма нито една аптека, а в други 37 има само една аптека. Повече от половината аптеки са съсредоточени в големите градове - в София са почти 1000, в Пловдив - над 230, а по повече от 100 аптеки има и в Бургас и във Варна. Интересно е, че Несебър е на пето място с 91 аптеки.

Брой и дял на наетите в туризма по общини

Туризмът е един от най-силно ударените сектори от коронавируса. Банско е под карантина, а летният сезон е потенциално нулев. ИПИ публикува данните за наетите лица в хотелите и ресторантите по общини, както и техният дял от всички наети в нефинансовите предприятия.

Чуждите капитали оформят регионалната карта

Половината от преките чуждестранни инвестиции са в Столична община – 12,4 млрд. евро, като са разпръснати по различни сектори – транспорт, търговия, недвижими имоти и т.н. Около 2 млрд. евро или близо 16% от ПЧИ в столицата са в индустрията. По общ обем на ПЧИ другите центрове са далеч назад, като Пловдив, Варна и Бургас са в рамките на 1-2 млрд. евро. Различният профил на общините е видим в разбивката на инвестициите. Големите общини по морето привличат капитали в различни сектори, докато в Пловдив например са преобладаващо в индустрията. В периферията им обаче – например в община Марица до П

Областните центрове водят по достъп до лекари

Броят на хората на един лекар може да се ползва за измерител на достъпността на здравни услуги, заедно с други индикатори.

Малки общини със силна индустрия са лидери по заплати през 2018 г.

Картата на заплатите* показва данни за средната брутна месечна заплата (в лева) на наетите лица в нефинансовите предприятия по общини за 2018 г. Данните потвърждават наблюдението, че общините с най-висока заплата в България не са задължително големите областни центрове. Лидерите по заплати остават сравнително малки общини, в които има големи предприятия – основно в енергетиката и добивната промишленост. Икономическите центрове, които имат развита индустрия в своята периферия също имат много сериозна „тежест” на картата.

Карта на браковете в България по общини за 2018 г.

В североизточните общини се регистрират най-много бракове - претеглени спрямо населението.

Карта на заплатите по общини за 2018 г.

Високите заплати са в големите икономически центрове и тяхната периферия – особено периферните общини на София и Варна, в минната индустрия и съответно в малките общини от Средногорието, както и в общини с големи енергийни предприятия.

ИПИ: 265 ИСТОРИИ ЗА ИКОНОМИКА

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) стартира уникална инициатива за разпространение, визуализация и анализ на общински данни. „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) е дългосрочна инициатива на ИПИ, подкрепена от водещи български компании и сдружения на бизнеса, която цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България.