Делът на ежедневните трудови мигранти от други общини сред наетите е равен на отношението между жителите на други общини, които ежедневно прихождат към дадената община за работа, към броя на наетите в общината.

Делът на приходящите работници демонстрира доколко е привлекателен даден местен пазар на труд. Общо 13 са общините, в които повече от половината работещи идват от други общини. С най-висок дял е Челопеч (75%),  където минната индустрия предлага много високо заплащане, но и се нуждае от значително повече работна сила, отколкото предлагат местните жители. С много високи дялове са и центровете на туризма Созопол (73%) и Несебър (67%), както и редица индустриални центрове – Гълъбово, Девня, Раднево, Сопот, Марица. Оформят се няколко видими клъстера с много активна трудова миграция от съседни общини – индустриалната периферия на Пловдив, малките общини около София, центровете на туризма по Черноморието и в планините.

На места чисто административното разпределение води до отчитане на значителна миграция – такива примери са Тунджа и Добрич-селска община, където земеделските територии са административно отделени от градовете Ямбол и Добрич. В най-големите градове трудовата миграция няма толкова голяма относителна тежест заради самия размер на пазара – в София, да речем, която привлича най-големият брой приходящи работници в страната, те формират 9% от всички заети, а във Варна – 13%. В Пловдив обаче те достигат 25%, което се дължи в голяма степен на компактната територия на общината, ограничена от административно наложените граници на обособените съседни общини.

Източник на данните:

НСИ, изчисления на ИПИ